Пишем ви като ваши принципни съмишленици, които са загрижени за съдбата на България в този динамичен и кризисен период не по-малко от вас. Пишем ви обаче и като хора, които в този момент са загрижени на първо място за вашата съдба!
Дълбоко ценим и уважаваме ултимативното ви противопоставяне на сегашното управление. Жестът ви е достоен и категоричен в своето ценностно послание.
НО:
Гладуването докрай е страшно решение.
То не трябва да е средство за справяне с проблеми – каквито и да са те – в едно европейско общество във второто десетилетие на ХХІ век. Като форма на съпротива гладуването докрай е равностойно на самозапалванията, макар да е по-бавен и недрастичен път към самоунищожение, макар да дава време на отсрещната страна, макар да не става за броени минути на улицата и да не обрича на шок очевидците. То увлича последователи, излага и нови хора на риск точно по същия начин. То е не по-малко съсипващо за близките ви, не по-малко мъчително за хората, съпричастни на каузата и участта ви.
От друга страна, гладуването докрай тласка протеста към недообмислени подходи – по простата причина, че за онези, които се тревожат за съдбата ви, за една голяма част от българското общество, времето вече пулсира с друга честота, мери се с риска за вашия живот. (А мирният протест е продължителен процес…) Всеки индивидуален жест за една обща кауза неизменно ангажира каузата със себе си – и това е основен проблем на самоосъзнаващото се гражданско общество. Възхищаваме се на вашата безкористност, вяра и пиетет към свободата, но: колкото и да сте принципно прави, в конкретността на живота, и особено на обществения живот, човек няма възможност за краен жест, който да остане само негов.
Направихте напълно достатъчно с това, че оголихте до скелет безобразната същина на прослойката, която управлява България.
Направихте напълно достатъчно и с това, че ни изведохте от рутинизирането на протеста, като напомнихте, че не трябва да застиваме в безгранична толерантност.
Но не се превръщайте в жертви на нечия пред-морална нагласа! Тези, срещу които протестираме, едва ли имат съвест, на която саможертвата ви да натежи. А и страхът и интересът от собствените им политически ангажименти едва ли ще се окажат по-слаби от хипотетичната им тревога за вашето здраве и живот.
Вие обаче сте необходими на българското общество – именно със своята съвест. Необходими сте с мисленето и действеността си.
А за онези, които биха иронизирали „отстъплението” ви… – те сега иронизират и глада ви. Иронията, разбира се, може да бъде здравословна позиция, не по-маловажна от героическата. Но точно в този контекст е равностойна на цинизъм.
Проф. Александър Кьосев
Проф. Анатоли Кръстев
Проф. Ангел Станков
Проф. Богдан Богданов
Проф. Божидар Кунчев
Борис Христов
Васил Славов
Владимир Левчев
Георги Господинов
Екатерина Йосифова
Доц. Елка Димитрова
Илко Димитров
Доц. Йордан Василев
Проф. Камелия Николова
Любомир Канов
Проф. Любомир Халачев
Проф. Миглена Николчина
Проф. Пепка Бояджиева
Петър Стоянов
Проф. Радосвет Коларов
Теодосий Спасов
Христо Христов
Явор Гърдев
Всеки, който желае да се присъедини към този наш призив, може да го направи с коментар и личното си име под текста на писмото.
ГЛАДНА СТАЧКА #gladnastachka 
Подкрепям посланието с голямата надежда да успеем да запазим този пламенен, честен и принципен човек заради него самия, заради неговите деца и близки, заради всички онези немалко хора, за които Едвин е гордост и пример, и утешение! Сред тях съм и аз.
Едвин! Нужен си жив!Нямам повече думи.
Подкрепям всяка дума в това отворено писмо. Дано то да намери отклик у г-н Едвин Сугарев, защото той е нужен жив! Не само на децата и близките си, не само на приятелите и съмишленици си, той е нужен на всички честни българи като предупредителен глас на съвестта!
Стефан Тафров, дипломат
Еди, имаме нужда от теб!
Подкрепям и аз!
Присъединявам се към този призив.
Да, присъединявам се към този призив.
Подкрепям призива за прекратяване на гладната стачка и мотивите на писмото!
Заставам зад всяка дума на този призив и благодаря на подписалите го!
Пак ще кажа думите на Маркес „Животът е по-безкраен от смъртта!“ Затова, молим Едвин да живее за България, не да умира заради нея! Нужен ни е жив, трябва ни перото му, морала му, силата на мисълта му, опита и съвестта му на гражданин на Свободата. „Свободата не ще екзарх, иска Караджата!“ Само най-силните духом могат да променят веднъж взетото решение в името на каузата, на която са посветени.Еди, живей, заради България, дай пример на децата ни!
Присъединявам се. Г-н Сугарев, това, което направихте до тук е достатъчно ясен и силен сигнал.
Много Ви моля уведомете ме на мейла , като умре адв.Емил Василев
Отвратително писмо. Първо, г-н Сугарев и г-н Генов са пълнолетни граждани със собствена воля и само те имат право да решават докъде стига решителността им. Второ, под това писмо виждам и някои гнусни имена (тези на Кьосев и Богданов). Трето, изглежда, че управлението е толкова дебелокожо, щото някой трябва да пострада, за да стресне самоовластилите се мафиоти. Изцяло погрешно е да разубеждаваме онези, които имат смелостта да пострадат вместо нас. С това само се опитваме да извиняваме собствената си страхливост. Четвърто – ако наистина искаме г-н Сугарев и г-н Генов да спрат стачката си, просто трябва да свалим това правителство и това Народно събрание. Ако сме достатъчно на брой, ако сме решителни и не се боим от полицията, скоро двамата гладуващи ще имат повод за добра вечеря. Говоря всичко това, защото съм напълно убеден, че престъпното управление на страната ни може да бъде стреснато и свалено само с най-крайни мерки – нищо че повечето протестиращи се страхуват и от сенките си. Не е време за половинчатост. Моите почитания към двамата стачкуващи.
Извън престъпните управления съществува и човешкият живот, съществуват и хора, които милеят и за него, като не спират да се борят за каузите. Писмото е призив да Едвин и Николай да спрат гладуването, не да се откажат от общата ни кауза. И когато мотивът е този, човешкият живот, всяка бележка относно имената на подписалите изглежда като каприз.
Подкрепям напълно и съпричастно!
Маноле, Грехота е! Баща ти всеки ден е на плошада. Никой от нас не се „страхува от сянката си“, но моите лични най-страшни страхове се сбъдват в твоите думи на Съдник. И докато ти, избрал момента, мястото и времето да съдиш другиарте, в мен отеква един по-стар от това писмо призив; „Съединението прави силата“. Благодаря, че го припомни. И въпросът – „Можем ли?“ Реторичен въпрос!
Подкрепям писмото! Притеснявам се за Едвин! Поклон!
Присъединявам се към писмото и подкрепям всяка дума в него. Едвин, всяка дума написана от теб и споделена в медиите от теб винаги е била част от импулса необходим на гражданското общество да добие енергия за да отстоява позициите си. Немалка част от гражданите на България се нуждаем от този импулс. Необходим ни е!!! Давай ни го занапред, защото още доста години са нужни да го имаме, за да изчистим оборите на безродниците от законодателна, изпълнителна, съдебна власт. И медийна също.
Подкрепям призива и мотивите, стоящи зад него!
Благодаря за възможността да се присъединя. Подкрепям категорично с вяра и надежда.
„Нищо крайно“, казват още в древността елините. Всички ние, които подкрепяме протестите и вашата лична кауза, се страхуваме вече за здравето ви! Послушайте ни, и двамата сте морални победители!
Подкрепям категорично. 🙂
Подкрепям напълно гореизложеното писмо! Благодарим Ви г-н Сугарев! Присъединявам се към апела на другите!
Подкрепям писмото.
Не си заслужава,Еди!
Как можем да очакваме хора без капка морал, да оценят такъв високоморален акт.
КРАТКО ПИСМО ДО ЕДВИН
Еди,
Уважаваме твоя протест. Въпреки това се обръщаме към теб с призива да съхраниш себе си, защото залогът е по-голям от саможертвата ти! С оставката на това правителство пътят към демокрация и гражданска свобода едва ли ще е чист.
Сайтът „Свободата“, „Литературен вестник“, книгите, статиите ти ще са ни нужни и занапред. Огромната информация в тях, анализите, оценките ориентират хиляди в огромното море от тъма и манипулации. Замлъкването на това слово ще е в услуга единствено на тези, срещу които протестираме.
Доц. Огняна Георгиева-Тенева
Доц. Тихомир Тенев
Подкрепям категорично! Прекланям се пред постъпката Ви, но моля останете живи господа Сугарев и Генов…
Подкрепям писмото.
Еди, трябваш ни жив, за да продължим борбата заедно!
Подкрепям писмото. Еди, нужен си !
И аз подкрепям. Срещу хора, които нямат понятие от достойнство, няма смисъл да се гладува.
Едвин, слушайте се в съветите на хората, които ви ценят и ви обичат.
ДЛЪЖЕН сте да продължите да се борите. Това е по-трудния път.
Подкрепям писмото..
Господин Орешарски, ядохте ли днес? Защото Еди не…
Писмото е израз на искрена загриженост, която напълно споделям. Присъединявам се към призива да се спре гладната стачка. Животът е над всичко.
Sonia Alexander. „Еди, аз те моля да прекратиш “ гладната стачка“ . Този път трябва да я споделиш с нас! Много хора участвуваме в щафетната гладна стачка. Нужен си ни ! Нужен си заедно с фотографът Генов и сем. Стоянови за доброто на България !“
Едвин,моля те остани жив!!!Нужен си ни жив!!!Този национал социалистически башибозук не заслужава жертвата която правиш!!!Ти си единствения който може да обедини всички АНТИКОМУНИСТИ в една сила която да отвее веднъж за винаги тази червена помия ,която ни заобикаля!!!Ти си живата история на скапания преход!!!Остани жив за да довършим започнатото през ,89г този път до край,като забраним със закон болшевишката партия БСП и етническата -ДПС!!!
Подкрепям всецяло призива!
Владислав Рашков
Напълно подкрепям писмото! Живот за Еди!
Напълно подкрепям писмото! Едвин трябва да живее, за да продължи да казва истината.
Подкрепям писмото!
Г-н Сугарев, моля прекратете гладната стачка!
Подкрепям писмото!!!
Скъпи Еди, ценя саможертвата ти, но минаха 20 дни и утре може да е безнадеждно късно. Ти ни трябваш не само жив, но и здрав! Моля те, спри!
Даниела Горчева
В страната ни останаха, има-няма, стотина свободно-говорещи интелектуалци. Хора с незатъкнати с черен хайвер, дамски чорап, хартиени топчета от ченгеджийска „литература” или най-обикновен страх усти. Навремето, със световния си терористичен рекорд в ЦЪРКВАТА „Света Неделя”, комунистите предизвикаха погубването на цвета на възможното по-добро, европейско ляво мислене и пространство у нас. Очистиха се, отърваха се от интелигентното, хуманистичното, моралното в тялото на чапаевската си конница без глави… Цялата им дълга партийно-конгресна кавалкада и петилеткови напъни „на полза роду” е низ от такива чистки. В днешни дни се пише най-перфидната част от тази „трилогия” на унищожението и унизяването на интелигентна, мислеща, творческа България! Под воднисто-синия, доволно безучастен взор на Владимир Владимирович.
Подкрепям с две /спрели да им треперят/ ръце Отвореното писмо на достойни.
За да запазим сред нас най-достойния!
Уважаеми г-н Генов, поклон пред жеста Ви, солидарността и подкрепата. Но моля, Вие и Едвин Сугарев сте ни нужни здрави и живи!
ПОДКРЕПЯМ ПИСМОТО! ТЕЗИ НЕЩАСТНИЦИ – УПРАВЛЯВАЩИТЕ – НЕ ЗАСЛУЖАВАТ НАШИТЕ ЖЕРТВИ! НА ТЯХ ПРОСТО НЕ ИМ ПУКА ЗА НАС…
Едвине,
Милееш за страната и народа ни. Трябваш ни жив и деен.
Ценя този акт на саможертва, но още повече ценя думите, които си способен да изказваш.
Моля, остани сред нас!
Добромир Господинов
Еди, дълги години си доказвал какво значат за теб истинските думи, моралните каузи, гражданската съвест и политическите принципи!
Присъединявам се към призива на всички хора, които те обичат и ценят!
Моля те, пощади се, нужен си им много!
Подкрепям доводите в това писмо.
Подкрепям напълно!
Подкрепям писмото-обръщение! Наистина те не заслужават подобна жертва!
Г-н Сугарев,
Присъединявам се към призива на гореподписаните – хора като вас са необходими на тази страна в този момент.
Ако позволим на мутрокрацията да убие Едвин Сугарев протестът ни ще загуби смисъла си.
Господин Сугарев, моралният ви подвиг ви ни вдъхновява.
Моля ви, прекратете гладуването и бъдете наш глас до победата!
Подкрепяме!
Господин Сугарев, господин Генов,
Моля ви, не хвърляйте бисерите на свинете! Вашият морален жест никога няма да трогне неморалната шайка, която къса жива плът от нашата България! Само нашият морал, достойнство и способност да ги изобличаваме навсякъде и за всичко, което правят, може да ги обезсили. Затова, животът ви, така както го живеете, е безценен и трябва да бъде съхранен възможно най-дълго. Останете с нас, живи сме по-силни и по-страшни за тях!